Конфигурация с множество сървъри
На тази страница
Множество източници, един агент
Remote MCP разкрива пълния си потенциал, когато свържете Grok с няколко сървъра едновременно. Всеки от тях предоставя собствен набор от инструменти, а моделът избира между тях въз основа на входящата заявка. Това е разликата между агент, който може да върши само едно нещо, и агент, способен да проведе цялостно разследване: проверка на статуса на услуга, след това преглед на историята на клиент и накрая търсене на статия за отстраняване на проблеми – всичко това без да пишете нито ред код за оркестрация.
Синтаксис: нищо ново, просто множество записи
Няма специален режим за множество сървъри, който да активирате. Просто добавяте няколко MCP обекта към списъка tools.
from xai_sdk.tools import mcp
tools = [
mcp(server_url="https://mcp.deepwiki.com/mcp", server_label="deepwiki"),
mcp(server_url="https://your-custom-tools.com/mcp", server_label="custom"),
mcp(server_url="https://api.example.com/tools", server_label="api-tools"),
]
Същият принцип важи и за Responses API във формат на OpenAI, където всеки сървър се превръща в речник (dictionary) в списъка. Тази версия добавя описания, които вече не са по избор, щом използвате повече от един сървър.
tools = [
{
"type": "mcp",
"server_url": "https://mcp.deepwiki.com/mcp",
"server_label": "deepwiki",
"server_description": "Documentation for GitHub open-source projects"
},
{
"type": "mcp",
"server_url": "https://your-custom-tools.com/mcp",
"server_label": "custom",
"server_description": "Internal company tools"
},
{
"type": "mcp",
"server_url": "https://api.example.com/tools",
"server_label": "api-tools",
"server_description": "Data and analytics API"
},
]
Етикетите стават структурни
Параметърът server_label, който досега служеше само за по-добра четимост, тук става съществен. Разгледайте един много често срещан сценарий: свързвате вътрешната си документация и DeepWiki, като и двете излагат инструмент с име search. Без различни етикети ще имате два инструмента с еднакво име и Grok няма как да вземе решение. С етикети обаче, deepwiki__search прави заявка към документацията на GitHub, докато internal-docs__search търси във вашата база знания – два ясно разграничени инструмента, между които моделът избира въз основа на описанията и хода на разговора.
Три правила са достатъчни, за да избегнете проблеми. Всеки етикет трябва да е уникален в конфигурацията. Той трябва да отразява източника на данни, а не техническата функция, защото произходът е това, което различава сървърите един от друг, а не това какво правят. И накрая, той трябва да остане кратък, без да става взаимозаменяем. Контрастът по-долу илюстрира разликата между двата подхода:
# Добре: описателни и различни етикети
server_label="deepwiki"
server_label="crm"
server_label="jira"
# Лошо: двусмислени етикети
server_label="server1"
server_label="server2"
server_label="tools"
Етикетите във втората серия са скрит капан. Те работят в деня, в който ги пишете, защото вие знаете какво съдържа server1. Шест месеца по-късно, при преглед на логове от инцидент, никой вече не знае – а моделът от своя страна никога не е знаел.
Как Grok избира сървър
Изправен пред множество сървъри, моделът кръстосва четири източника на информация, за да вземе решение. Започва със заявката на потребителя, тоест с това, което всъщност се иска. След това се консултира с server_description на всеки сървър, което му подсказва общото предназначение на всеки от тях. Слиза едно ниво надолу до имената и описанията на самите инструменти, като всеки инструмент носи своите собствени. И накрая, взема предвид контекста на разговора, тъй като предишните съобщения влияят на избора: ако клиентът вече ви е предоставил номера на акаунта си преди три реплики, Grok знае, че може да извика crm__get_customer, без да пита отново.
От тези четири източника вторият е този, над който имате най-голям контрол, и точно затова описанията стават критични в режим с множество сървъри. Без описания Grok разчита единствено на имената на инструментите – едно search срещу друго search, без индикация какво индексират те. Грешките при избора, които произтичат от това, са още по-объркващи, защото изглеждат случайни: моделът избира правилно само в половината случаи, благодарение на късмета.
Агент за поддръжка от край до край
Тази конфигурация обединява всичко казано дотук в един пълен случай на употреба.
tools = [
mcp(
server_url="https://kb.monentreprise.com/mcp",
server_label="knowledge",
server_description="Product knowledge base. Help articles, FAQ, troubleshooting guides.",
allowed_tool_names=["search_articles", "get_article"]
),
mcp(
server_url="https://crm.monentreprise.com/mcp",
server_label="crm",
server_description="CRM. Customer history, previous tickets, account information.",
authorization=f"Bearer {os.getenv('CRM_TOKEN')}",
allowed_tool_names=["get_customer", "search_tickets", "get_ticket"]
),
mcp(
server_url="https://status.monentreprise.com/mcp",
server_label="status",
server_description="Service status. Ongoing incidents, scheduled maintenance.",
allowed_tool_names=["get_current_status", "list_incidents"]
),
]
Клиент пише „услугата ми вече не работи“. Grok първо проверява дали има текущ инцидент чрез status__get_current_status, консултира акаунта на клиента с crm__get_customer, за да разбере за коя услуга става въпрос, и след това търси статия за отстраняване на проблеми чрез knowledge__search_articles. Тази последователност не е записана никъде във вашия код: тя произтича от описанията и зададения въпрос. Обърнете внимание също, че всеки сървър остава ограничен до операциите си за четене – мощта на множеството сървъри никога не премахва нуждата от списък с позволени инструменти (allowlist).
Ключови изводи
- Предавайте множество MCP обекти в списъка
toolsза работа с няколко сървъра - Всеки сървър трябва да има уникален и описателен
server_label - Стойностите на
server_descriptionса съществени, за да насочат Grok към правилния сървър - Grok автоматично избира подходящия сървър въз основа на заявката и контекста
- Ограничете инструментите на всеки сървър с
allowed_tool_names, за да намалите шума