Премини към основното съдържание
Български— Изберете език
Меню

Конфигурация с множество сървъри

Урок 8 от 12 Обновен 29 юли 2026 г. Програмист
На тази страница
  1. Множество източници, един агент
  2. Синтаксис: нищо ново, просто множество записи
  3. Етикетите стават структурни
  4. Как Grok избира сървър
  5. Агент за поддръжка от край до край
  6. Ключови изводи

Множество източници, един агент

Remote MCP разкрива пълния си потенциал, когато свържете Grok с няколко сървъра едновременно. Всеки от тях предоставя собствен набор от инструменти, а моделът избира между тях въз основа на входящата заявка. Това е разликата между агент, който може да върши само едно нещо, и агент, способен да проведе цялостно разследване: проверка на статуса на услуга, след това преглед на историята на клиент и накрая търсене на статия за отстраняване на проблеми – всичко това без да пишете нито ред код за оркестрация.

Синтаксис: нищо ново, просто множество записи

Няма специален режим за множество сървъри, който да активирате. Просто добавяте няколко MCP обекта към списъка tools.

from xai_sdk.tools import mcp

tools = [
    mcp(server_url="https://mcp.deepwiki.com/mcp", server_label="deepwiki"),
    mcp(server_url="https://your-custom-tools.com/mcp", server_label="custom"),
    mcp(server_url="https://api.example.com/tools", server_label="api-tools"),
]

Същият принцип важи и за Responses API във формат на OpenAI, където всеки сървър се превръща в речник (dictionary) в списъка. Тази версия добавя описания, които вече не са по избор, щом използвате повече от един сървър.

tools = [
    {
        "type": "mcp",
        "server_url": "https://mcp.deepwiki.com/mcp",
        "server_label": "deepwiki",
        "server_description": "Documentation for GitHub open-source projects"
    },
    {
        "type": "mcp",
        "server_url": "https://your-custom-tools.com/mcp",
        "server_label": "custom",
        "server_description": "Internal company tools"
    },
    {
        "type": "mcp",
        "server_url": "https://api.example.com/tools",
        "server_label": "api-tools",
        "server_description": "Data and analytics API"
    },
]

Етикетите стават структурни

Параметърът server_label, който досега служеше само за по-добра четимост, тук става съществен. Разгледайте един много често срещан сценарий: свързвате вътрешната си документация и DeepWiki, като и двете излагат инструмент с име search. Без различни етикети ще имате два инструмента с еднакво име и Grok няма как да вземе решение. С етикети обаче, deepwiki__search прави заявка към документацията на GitHub, докато internal-docs__search търси във вашата база знания – два ясно разграничени инструмента, между които моделът избира въз основа на описанията и хода на разговора.

Три правила са достатъчни, за да избегнете проблеми. Всеки етикет трябва да е уникален в конфигурацията. Той трябва да отразява източника на данни, а не техническата функция, защото произходът е това, което различава сървърите един от друг, а не това какво правят. И накрая, той трябва да остане кратък, без да става взаимозаменяем. Контрастът по-долу илюстрира разликата между двата подхода:

# Добре: описателни и различни етикети
server_label="deepwiki"
server_label="crm"
server_label="jira"

# Лошо: двусмислени етикети
server_label="server1"
server_label="server2"
server_label="tools"

Етикетите във втората серия са скрит капан. Те работят в деня, в който ги пишете, защото вие знаете какво съдържа server1. Шест месеца по-късно, при преглед на логове от инцидент, никой вече не знае – а моделът от своя страна никога не е знаел.

Как Grok избира сървър

Изправен пред множество сървъри, моделът кръстосва четири източника на информация, за да вземе решение. Започва със заявката на потребителя, тоест с това, което всъщност се иска. След това се консултира с server_description на всеки сървър, което му подсказва общото предназначение на всеки от тях. Слиза едно ниво надолу до имената и описанията на самите инструменти, като всеки инструмент носи своите собствени. И накрая, взема предвид контекста на разговора, тъй като предишните съобщения влияят на избора: ако клиентът вече ви е предоставил номера на акаунта си преди три реплики, Grok знае, че може да извика crm__get_customer, без да пита отново.

От тези четири източника вторият е този, над който имате най-голям контрол, и точно затова описанията стават критични в режим с множество сървъри. Без описания Grok разчита единствено на имената на инструментите – едно search срещу друго search, без индикация какво индексират те. Грешките при избора, които произтичат от това, са още по-объркващи, защото изглеждат случайни: моделът избира правилно само в половината случаи, благодарение на късмета.

Агент за поддръжка от край до край

Тази конфигурация обединява всичко казано дотук в един пълен случай на употреба.

tools = [
    mcp(
        server_url="https://kb.monentreprise.com/mcp",
        server_label="knowledge",
        server_description="Product knowledge base. Help articles, FAQ, troubleshooting guides.",
        allowed_tool_names=["search_articles", "get_article"]
    ),
    mcp(
        server_url="https://crm.monentreprise.com/mcp",
        server_label="crm",
        server_description="CRM. Customer history, previous tickets, account information.",
        authorization=f"Bearer {os.getenv('CRM_TOKEN')}",
        allowed_tool_names=["get_customer", "search_tickets", "get_ticket"]
    ),
    mcp(
        server_url="https://status.monentreprise.com/mcp",
        server_label="status",
        server_description="Service status. Ongoing incidents, scheduled maintenance.",
        allowed_tool_names=["get_current_status", "list_incidents"]
    ),
]

Клиент пише „услугата ми вече не работи“. Grok първо проверява дали има текущ инцидент чрез status__get_current_status, консултира акаунта на клиента с crm__get_customer, за да разбере за коя услуга става въпрос, и след това търси статия за отстраняване на проблеми чрез knowledge__search_articles. Тази последователност не е записана никъде във вашия код: тя произтича от описанията и зададения въпрос. Обърнете внимание също, че всеки сървър остава ограничен до операциите си за четене – мощта на множеството сървъри никога не премахва нуждата от списък с позволени инструменти (allowlist).

Ключови изводи

  • Предавайте множество MCP обекти в списъка tools за работа с няколко сървъра
  • Всеки сървър трябва да има уникален и описателен server_label
  • Стойностите на server_description са съществени, за да насочат Grok към правилния сървър
  • Grok автоматично избира подходящия сървър въз основа на заявката и контекста
  • Ограничете инструментите на всеки сървър с allowed_tool_names, за да намалите шума