Процесът от 5 стъпки
Ясен протокол между Вас и модела
Извикването на функции в Mistral следва добре дефиниран процес от пет стъпки. Това, което прави този протокол четим, е фактът, че всяка стъпка има един единствен собственик: или Вие (разработчикът), моделът, или потребителят. Никоя стъпка не е споделена и никоя не е двусмислена. Отделете време, за да запомните това разпределение на задачите, преди да напишете и ред код: повечето грешки при извикването на функции възникват, когато разработчикът очаква моделът да поеме стъпка, която всъщност е негова отговорност.
Дефиниране на функциите (Разработчик)
Вие описвате всяка налична функция чрез JSON схема: име, описание, параметри, типове и задължителни полета. Моделът вижда само тази спецификация, а не Вашия код.
Потребителят задава въпрос (Потребител)
Потребителят задава въпроса си на естествен език. Вие изпращате тази заявка към модела на Mistral заедно със списъка с налични инструменти.
Генериране на аргументи (Модел)
Моделът анализира заявката, избира подходящата функция и генерира аргументите във формат JSON. Той не изпълнява функцията – просто Ви казва какво да извикате и с какви параметри.
Изпълнение на функцията (Разработчик)
Вашият код извлича името на функцията и аргументите от отговора на модела, изпълнява съответната функция и получава резултата.
Генериране на крайния отговор (Модел)
Вие изпращате резултата от функцията обратно към модела. Той интегрира резултата в контекста на разговора и формулира естествен отговор за потребителя.
Потокът в детайли
Тези пет стъпки съответстват директно на код. Нека ги разгледаме чрез един единствен, умишлено минималистичен пример: потребителят иска да узнае статуса на плащане T1001. Ще използваме този същия пример като основна нишка до края на блока „Реализация на Python“, затова се запознайте сега с неговите идентификатори.
Стъпка 1: Вие дефинирате инструментите
tools = [
{
"type": "function",
"function": {
"name": "get_payment_status",
"description": "Retrieves the status of a payment given its transaction ID",
"parameters": {
"type": "object",
"properties": {
"transaction_id": {
"type": "string",
"description": "The unique transaction identifier (e.g., T1001)"
}
},
"required": ["transaction_id"]
}
}
}
]
Тук няма нищо, което да е изпълним код: това е описание. Моделът научава, че съществува функция с име get_payment_status, какво прави тя и че изисква transaction_id от тип низ (string). Той никога не научава как е реализирана функцията.
Стъпка 2: Потребителят задава въпроса си
messages = [
{"role": "user", "content": "What is the status of payment T1001?"}
]
Стъпка 3: Моделът генерира аргументите
from mistralai.client import Mistral
client = Mistral(api_key="your-api-key")
response = client.chat.complete(
model="mistral-large-latest",
messages=messages,
tools=tools
)
# The model returns a tool_call:
# function.name = "get_payment_status"
# function.arguments = '{"transaction_id": "T1001"}'
Моделът е извлякъл „T1001“ от изречението и го е поставил в правилното поле. Обърнете внимание, че arguments пристига като низ, а не като речник: ще се справите с този детайл в следващата стъпка.
Стъпка 4: Вие изпълнявате функцията
import json
tool_call = response.choices[0].message.tool_calls[0]
args = json.loads(tool_call.function.arguments)
result = get_payment_status(**args)
# → {"status": "paid", "date": "2026-03-15"}
Стъпка 5: Моделът формулира отговора
messages.append(response.choices[0].message)
messages.append({
"role": "tool",
"name": "get_payment_status",
"content": json.dumps(result),
"tool_call_id": tool_call.id
})
final = client.chat.complete(
model="mistral-large-latest",
messages=messages,
tools=tools
)
print(final.choices[0].message.content)
# → "Payment T1001 was made on March 15, 2026."
Към историята се добавят две съобщения, никога само едно: съобщението на асистента, носещо заявката за извикване, последвано от съобщението, носещо резултата. tool_call_id свързва двете. Пропуснете ли което и да е от тях, API ще отхвърли заявката или моделът ще отговори извън темата.
Шаблони на потока
В зависимост от сложността на заявката, този поток може да приеме различни форми. Най-простият случай е, когато няма замесена функция: потребителят задава общ въпрос – „Какво можете да правите?“ – и моделът отговаря директно, без никога да засяга инструментите. Следва простото извикване, което току-що разгледахме: една функция, един резултат, един отговор.
Следващите две форми са по-интересни. При последователна верига моделът извиква първа функция, прочита резултата и го използва, за да реши второ извикване – обикновено извличане на ID на клиент, преди да се заявят неговите фактури. При паралелно извикване той иска изпълнението на множество функции едновременно, тъй като никоя от тях не зависи от друга. Ще посветим цели уроци на тези два шаблона; засега помнете, че и двата разчитат точно на горните пет стъпки, просто повторени.
Ключови изводи
- Извикването на функции следва процес от 5 стъпки с ясни отговорности
- Моделът никога не може да изпълни функция директно – той само генерира аргументи
- Вашият код е пазител: той решава дали да изпълни функцията, или не
- Резултатът от функцията се изпраща обратно към модела, за да може той да формулира естествен отговор
- Потокът може да бъде прост (едно извикване) или сложен (последователен, паралелен)