Премини към основното съдържание
Български— Изберете език
Меню

API ключове и променливи на средата

Урок 5 от 16 Обновен 2 ноември 2026 г. Програмист
На тази страница
  1. Получаване на Вашия Mistral API ключ
  2. Три метода за конфигуриране
  3. Ред на приоритетите
  4. Сигурност на API ключа
  5. Проверка дали ключът работи
  6. Ключови изводи

Урокът е актуализиран на 2 ноември 2026 г. въз основа на API ключове и профили: ключът, въведен по време на инсталацията, отива в системния ключодържател (файлът ~/.vibe/.env е само резервен вариант), входът през браузър се предлага по подразбиране, а /status или /whoami показват използвания източник. Източник: API keys and profiles.

Получаване на Вашия Mistral API ключ

За да използвате Vibe, Ви е необходим Mistral API ключ. Този ключ удостоверява Вашите заявки и позволява на Vibe да комуникира с моделите на Mistral. Без него инструментът се инсталира и стартира, но никаква генерация не е възможна. Създавате ключа в Mistral Console в шест стъпки:

  1. Отидете на console.mistral.ai
  2. Създайте акаунт или влезте в съществуващ
  3. Навигирайте до секцията API Keys
  4. Кликнете върху Create new key
  5. Дайте му описателно име (напр. “vibe-cli-dev”)
  6. Копирайте ключа незабавно – той няма да бъде показан отново

Последната точка не е формалност: ключът се вижда само веднъж. Ако затворите раздела твърде рано, ще трябва да генерирате нов. Ключът следва формата sk-xxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxx и трябва да остане поверителен. Всеки, който го притежава, може да използва Вашата API квота – и следователно да изразходи Вашия бюджет.

Три метода за конфигуриране

Vibe приема три начина за предоставяне на този ключ. Вашият избор зависи изцяло от работния Ви контекст.

Метод 1: Интерактивна настройка

Това е методът по подразбиране при първо стартиране и най-простият за лична работна станция. Vibe Ви пита директно за ключа и го запазва:

vibe
# → "Please enter your Mistral API key:"
# Поставете ключа си, натиснете Enter

Ключът се съхранява във Вашия системен ключодържател (macOS Keychain, Windows Credential Manager…). Ако няма наличен ключодържател, системата използва като резервен вариант файла ~/.vibe/.env, който е достъпен само за Вас. Имайте предвид, че при първо стартиране влизането през браузър с Вашия Mistral акаунт често премахва необходимостта от ключ изцяло. За да видите кой източник използва Vibe всъщност, въведете /status или /whoami по време на сесия.

# Ако ключът е във файла .env (няма наличен ключодържател)
cat ~/.vibe/.env
# MISTRAL_API_KEY=...

Метод 2: Променлива на средата

Веднага щом излезете от средата на личната работна станция – например в CI/CD пайплайн, автоматизиран скрипт или споделен сървър – променливата на средата става за предпочитане, тъй като не записва нищо на диска:

export MISTRAL_API_KEY="sk-your-key-here"

За да я направите постоянна на Вашата машина, добавете този ред към конфигурационния файл на Вашата обвивка (shell):

# В ~/.bashrc, ~/.zshrc или ~/.profile
export MISTRAL_API_KEY="sk-your-key-here"

Променливата на средата има приоритет пред файла .env. Това позволява много практичен модел на употреба: временно превключване на ключове без да се правят постоянни промени. Можете да работите с Вашия ключ за разработка, след което да префиксирате една единствена команда с различен ключ за чувствителна операция:

# Ключ за разработка
export MISTRAL_API_KEY="sk-dev-xxxx"
vibe "Analyze this code"

# Продукционен ключ (временен)
MISTRAL_API_KEY="sk-prod-yyyy" vibe "Deploy migrations"

Метод 3: Файл config.toml

Накрая, можете да препратите към променливата на средата в TOML конфигурационния файл на Vibe:

# ~/.vibe/config.toml
api_key_env_var = "MISTRAL_API_KEY"

Имайте предвид, че този параметър не съдържа самия ключ, а само името на променливата, която да бъде прочетена. Тази индирекция има смисъл, когато работите с множество доставчици, всеки със своя собствена променлива: api_key_env_var казва на Vibe коя да използва за ключа по подразбиране.

Ред на приоритетите

Когато няколко метода са конфигурирани едновременно, Vibe прилага следния ред:

  1. Променлива на средата MISTRAL_API_KEY (ако е дефинирана в обвивката)
  2. Файл .env в ~/.vibe/.env
  3. Системен ключодържател, където съветникът за настройка съхранява ключа

За персонализиран доставчик, api_key_env_var в config.toml просто определя променливата за четене, следвайки същия ред.

Запомнете първия ред по-горе: ако заявка не успее да се удостовери, въпреки че Вашият .env съдържа валиден ключ, първо проверете дали стара променлива не е останала в обвивката Ви и не я презаписва.

Сигурност на API ключа

Първото правило е никога да не качвате (commit) ключа си в Git хранилище. Добавете .env към Вашия .gitignore, преди дори да създадете файла. Секрет, качен в публично хранилище, се счита за компрометиран, дори ако изтриете commit-а по-късно. По същата логика, не споделяйте ключа си в чист текст в съобщение или документ. Ако подозирате изтичане, регенерирайте го незабавно.

Организационно, използвайте отделни ключове за разработка и продукция. Ако един изтече, можете да го отмените, без да прекъсвате работата на другия. Накрая, задайте лимити за разходи в Mistral Console. Това е най-ефективната предпазна мрежа срещу цикличен скрипт или изложен ключ: фактурирането спира автоматично.

Проверка дали ключът работи

След конфигурирането, не приемайте нищо за даденост. Тествайте с минимална заявка:

vibe "Say hello"

Ако ключът е валиден, Vibe отговаря нормално. Ако е невалиден или изтекъл, ще получите ясна грешка при удостоверяване, което Ви спестява търсенето на причината в инсталацията.

Ако конфигурирате допълнителни доставчици като OpenRouter, всеки от тях се нуждае от своя собствена променлива. Двата съществуват без проблем:

export MISTRAL_API_KEY="sk-mistral-xxxx"
export OPENROUTER_API_KEY="sk-or-xxxx"

Ще разгледаме конфигурацията на доставчици от трети страни подробно в специализирания урок.

Ключови изводи

  • Получете Вашия Mistral API ключ от console.mistral.ai
  • Три метода за конфигуриране: интерактивна настройка, променлива на средата, config.toml
  • Променливата на средата има приоритет пред файла .env
  • Никога не качвайте ключа си в Git
  • Задайте лимити за разходи в Mistral Console