Премини към основното съдържание
Български— Изберете език
Меню

Субагенти: Делегиране на специализирани задачи

Урок 5 от 14 Обновен 2 ноември 2026 г. Напреднало
На тази страница
  1. Принципът на делегирането
  2. Конфигуриране на субагент
  3. Конкретни случаи на употреба
  4. Проектиране на добър субагент
  5. Правила, установени от Vibe
  6. Ключови изводи

Урокът е актуализиран на 2 ноември 2026 г. Примерните файлове за агенти вече използват ключове, документирани от Vibe: instructions (вместо system_prompt), active_model (вместо model), блокове [tools.<tool>] за одобрения (ключът auto_approve не съществува във файла на агента) и реални имена на инструменти (edit, а не edit_file; няма инструмент list_dir). Напомняне от Урок 3: safety е визуален индикатор, а не разрешение. Източник: Справка за конфигурацията.

Принципът на делегирането

При сложни проекти определени задачи са независими една от друга: например анализ на сигурността на файл, докато друг процес генерира тестове. Вместо да обработвате всичко последователно, Mistral Vibe Ви позволява да делегира задачи на субагенти. Субагентът е агент, който работи независимо, изпълнява своята мисия и връща текстов резултат на основния агент. Той не може да задава въпроси на потребителя: трябва да бъде напълно автономен.

Това ограничение е ключът към всичко следващо и заслужава подробно разяснение. Субагентът работи в собствен контекст, без достъп до текущия разговор – той не знае нищо за това, което сте обяснили на основния агент преди пет минути. Не може да използва ask_user_question и трябва сам да се справя с неяснотите. Връща текст, който основният агент след това интегрира в своя отговор. Тъй като е изолиран от обмена, има смисъл само когато е проектиран за конкретна, добре дефинирана задача.

Конфигуриране на субагент

За да превърнете един агент в субагент, добавете полето agent_type = "subagent" към .toml файла. Останалата част от конфигурацията следва обичайните правила за персонализирани агенти.

# ~/.vibe/agents/test-generator.toml
display_name = "Генератор на тестове"
description = "Генерира модулни тестове за дадени функции."
agent_type = "subagent"
safety = "neutral"
active_model = "codestral"  # псевдоним, деклариран в config.toml (Урок 2)

instructions = """
Получавате изходен код. Генерирайте изчерпателни модулни тестове:
- Тестове за номинален случай
- Тестове за гранични случаи (null, undefined, празни низове)
- Тестове за очаквани грешки
Фреймуърк: Използвайте тестовия фреймуърк на проекта (Jest, Vitest, Pytest...).
Върнете само кода на теста, готов за копиране.
"""

enabled_tools = [
  "read_file",
  "grep",
]

Забележете липсата на ask_user_question в инструментите: това не е пропуск. Субагентът не може да иска изясняване и системният промпт компенсира тази невъзможност, като предварително уточнява кой тестов фреймуърк да се използва и точния формат на отговора.

Конкретни случаи на употреба

Първото предимство е паралелната работа. Основният агент може едновременно да възложи множество задачи на различни субагенти, като всеки работи самостоятелно, преди да върне резултата си.

Основен агент
├── Субагент "test-generator" → генерира тестове
├── Субагент "doc-writer" → генерира документация
└── Субагент "security-checker" → анализира уязвимости

Второто предимство засяга силно специализираните задачи. Някои изискват системен промпт, радикално различен от този на основния агент; вместо да претоварвате един агент с противоречиви инструкции, делегирайте. SQL оптимизаторът по-долу е добър пример: неговият промпт говори само за индекси, планове за изпълнение и N+1 заявки, което няма да има смисъл в един универсален агент.

# ~/.vibe/agents/sql-optimizer.toml
display_name = "SQL Оптимизатор"
description = "Анализира и оптимизира SQL заявки."
agent_type = "subagent"
safety = "safe"
active_model = "mistral-medium-3.5"  # модел, вграден във Vibe

instructions = """
Анализирайте предоставените SQL заявки:
1. Идентифицирайте проблеми с производителността (N+1, пълно сканиране, липсващ индекс)
2. Предложете оптимизирани заявки
3. Предложете индекси за създаване
Върнете структуриран отчет със състояние "преди/след" за всяка заявка.
"""

enabled_tools = ["read_file", "grep"]

Третото предимство, по-малко очевидно, е изолацията на сигурността. Субагент с safety = "safe" не може да модифицира файлове, дори ако основният агент работи в режим destructive: разрешенията не се наследяват надолу. Следователно можете да работите в permisive режим, доверявайки анализите на ограничени субагенти, които нямат начин да действат върху хранилището.

# Субагент, който може САМО да чете
agent_type = "subagent"
safety = "safe"
enabled_tools = ["read_file", "grep"]

[tools.read_file]
permission = "always"

[tools.grep]
permission = "always"

Vibe също така предоставя вграден субагент explore, който използва автоматично, когато трябва да прегледа Вашата кодова база, за да отговори на въпрос. Той работи в режим само за четене и връща обобщение на откритото – точно моделът, който възпроизвеждате със собствените си субагенти.

Проектиране на добър субагент

Всичко зависи от автономността на системния промпт: той трябва да съдържа всички инструкции, необходими на субагента да стигне до края, без никога да задава въпрос. Това изисква да предвидите случаите, в които нещо се обърка, и да запишете точно какво трябва да направи агентът в тези ситуации, както в следния пример.

instructions = """
Анализирайте ВСИЧКИ TypeScript файлове в проекта.
Ако файл не бъде намерен, преминете към следващия.
Ако тестовият фреймуърк не може да бъде идентифициран, използвайте Vitest по подразбиране.
Винаги връщайте резултат, дори ако е частичен.
"""

Два рефлекса допълват тази работа. предоставете на субагента строго инструментите, от които се нуждае – един анализиращ субагент не се нуждае от write_file – и посочете очаквания формат на изхода в системния промпт. Основният агент трябва да може да използва резултата без двусмислие: той, а не Вие, ще прочете този текст първи.

Правила, установени от Vibe

Документацията на Vibe уточнява няколко правила, които си струва да знаете, преди да проектирате своите субагенти:

  • субагентът връща само текст на основния агент и не може да задава въпроси на потребителя;
  • може да използва само вградените инструменти, разрешени от неговия файл, никога MCP инструменти, конектори или плъгини, и никога с по-широки разрешения от родителския агент: неговите блокове [tools.<tool>] могат само да го ограничат допълнително, а не да го разширят;
  • неговото description е задължително: това указва на агента кога да го използва; файл без описание се маркира, вместо да се зареди;
  • работи на своя active_model или на модела на сесията, ако такъв не е зададен;
  • основният агент го стартира чрез делегиране, използвайки инструмента task; той не се избира с --agent;
  • по подразбиране могат да съществуват и да работят едновременно до 32 субагента (max_subagents, max_concurrent_subagents), а enable_subagents = false в config.toml забранява цялото делегиране.

Без персонализиран субагент, агентът все още може да стартира генеричен субагент, оборудван със собствени инструкции и инструменти.

Ключови изводи

  • Субагентът е независим агент, който не може да взаимодейства с потребителя
  • Конфигурирайте го с agent_type = "subagent" в .toml файла
  • Субагентите са идеални за паралелна работа и специализирани задачи
  • Те предлагат естествена изолация на сигурността
  • instructions трябва да бъдат напълно автономни: въпроси не са позволени
  • Винаги посочвайте ясен формат на изхода в промпта