Субагенти: Делегиране на специализирани задачи
На тази страница
Урокът е актуализиран на 2 ноември 2026 г. Примерните файлове за агенти вече използват ключове, документирани от Vibe:
instructions(вместоsystem_prompt),active_model(вместоmodel), блокове[tools.<tool>]за одобрения (ключътauto_approveне съществува във файла на агента) и реални имена на инструменти (edit, а неedit_file; няма инструментlist_dir). Напомняне от Урок 3:safetyе визуален индикатор, а не разрешение. Източник: Справка за конфигурацията.
Принципът на делегирането
При сложни проекти определени задачи са независими една от друга: например анализ на сигурността на файл, докато друг процес генерира тестове. Вместо да обработвате всичко последователно, Mistral Vibe Ви позволява да делегира задачи на субагенти. Субагентът е агент, който работи независимо, изпълнява своята мисия и връща текстов резултат на основния агент. Той не може да задава въпроси на потребителя: трябва да бъде напълно автономен.
Това ограничение е ключът към всичко следващо и заслужава подробно разяснение. Субагентът работи в собствен контекст, без достъп до текущия разговор – той не знае нищо за това, което сте обяснили на основния агент преди пет минути. Не може да използва ask_user_question и трябва сам да се справя с неяснотите. Връща текст, който основният агент след това интегрира в своя отговор. Тъй като е изолиран от обмена, има смисъл само когато е проектиран за конкретна, добре дефинирана задача.
Конфигуриране на субагент
За да превърнете един агент в субагент, добавете полето agent_type = "subagent" към .toml файла. Останалата част от конфигурацията следва обичайните правила за персонализирани агенти.
# ~/.vibe/agents/test-generator.toml
display_name = "Генератор на тестове"
description = "Генерира модулни тестове за дадени функции."
agent_type = "subagent"
safety = "neutral"
active_model = "codestral" # псевдоним, деклариран в config.toml (Урок 2)
instructions = """
Получавате изходен код. Генерирайте изчерпателни модулни тестове:
- Тестове за номинален случай
- Тестове за гранични случаи (null, undefined, празни низове)
- Тестове за очаквани грешки
Фреймуърк: Използвайте тестовия фреймуърк на проекта (Jest, Vitest, Pytest...).
Върнете само кода на теста, готов за копиране.
"""
enabled_tools = [
"read_file",
"grep",
]
Забележете липсата на ask_user_question в инструментите: това не е пропуск. Субагентът не може да иска изясняване и системният промпт компенсира тази невъзможност, като предварително уточнява кой тестов фреймуърк да се използва и точния формат на отговора.
Конкретни случаи на употреба
Първото предимство е паралелната работа. Основният агент може едновременно да възложи множество задачи на различни субагенти, като всеки работи самостоятелно, преди да върне резултата си.
Основен агент
├── Субагент "test-generator" → генерира тестове
├── Субагент "doc-writer" → генерира документация
└── Субагент "security-checker" → анализира уязвимости
Второто предимство засяга силно специализираните задачи. Някои изискват системен промпт, радикално различен от този на основния агент; вместо да претоварвате един агент с противоречиви инструкции, делегирайте. SQL оптимизаторът по-долу е добър пример: неговият промпт говори само за индекси, планове за изпълнение и N+1 заявки, което няма да има смисъл в един универсален агент.
# ~/.vibe/agents/sql-optimizer.toml
display_name = "SQL Оптимизатор"
description = "Анализира и оптимизира SQL заявки."
agent_type = "subagent"
safety = "safe"
active_model = "mistral-medium-3.5" # модел, вграден във Vibe
instructions = """
Анализирайте предоставените SQL заявки:
1. Идентифицирайте проблеми с производителността (N+1, пълно сканиране, липсващ индекс)
2. Предложете оптимизирани заявки
3. Предложете индекси за създаване
Върнете структуриран отчет със състояние "преди/след" за всяка заявка.
"""
enabled_tools = ["read_file", "grep"]
Третото предимство, по-малко очевидно, е изолацията на сигурността. Субагент с safety = "safe" не може да модифицира файлове, дори ако основният агент работи в режим destructive: разрешенията не се наследяват надолу. Следователно можете да работите в permisive режим, доверявайки анализите на ограничени субагенти, които нямат начин да действат върху хранилището.
# Субагент, който може САМО да чете
agent_type = "subagent"
safety = "safe"
enabled_tools = ["read_file", "grep"]
[tools.read_file]
permission = "always"
[tools.grep]
permission = "always"
Vibe също така предоставя вграден субагент explore, който използва автоматично, когато трябва да прегледа Вашата кодова база, за да отговори на въпрос. Той работи в режим само за четене и връща обобщение на откритото – точно моделът, който възпроизвеждате със собствените си субагенти.
Проектиране на добър субагент
Всичко зависи от автономността на системния промпт: той трябва да съдържа всички инструкции, необходими на субагента да стигне до края, без никога да задава въпрос. Това изисква да предвидите случаите, в които нещо се обърка, и да запишете точно какво трябва да направи агентът в тези ситуации, както в следния пример.
instructions = """
Анализирайте ВСИЧКИ TypeScript файлове в проекта.
Ако файл не бъде намерен, преминете към следващия.
Ако тестовият фреймуърк не може да бъде идентифициран, използвайте Vitest по подразбиране.
Винаги връщайте резултат, дори ако е частичен.
"""
Два рефлекса допълват тази работа. предоставете на субагента строго инструментите, от които се нуждае – един анализиращ субагент не се нуждае от write_file – и посочете очаквания формат на изхода в системния промпт. Основният агент трябва да може да използва резултата без двусмислие: той, а не Вие, ще прочете този текст първи.
Правила, установени от Vibe
Документацията на Vibe уточнява няколко правила, които си струва да знаете, преди да проектирате своите субагенти:
- субагентът връща само текст на основния агент и не може да задава въпроси на потребителя;
- може да използва само вградените инструменти, разрешени от неговия файл, никога MCP инструменти, конектори или плъгини, и никога с по-широки разрешения от родителския агент: неговите блокове
[tools.<tool>]могат само да го ограничат допълнително, а не да го разширят; - неговото
descriptionе задължително: това указва на агента кога да го използва; файл без описание се маркира, вместо да се зареди; - работи на своя
active_modelили на модела на сесията, ако такъв не е зададен; - основният агент го стартира чрез делегиране, използвайки инструмента
task; той не се избира с--agent; - по подразбиране могат да съществуват и да работят едновременно до 32 субагента (
max_subagents,max_concurrent_subagents), аenable_subagents = falseвconfig.tomlзабранява цялото делегиране.
Без персонализиран субагент, агентът все още може да стартира генеричен субагент, оборудван със собствени инструкции и инструменти.
Ключови изводи
- Субагентът е независим агент, който не може да взаимодейства с потребителя
- Конфигурирайте го с
agent_type = "subagent"в.tomlфайла - Субагентите са идеални за паралелна работа и специализирани задачи
- Те предлагат естествена изолация на сигурността
instructionsтрябва да бъдат напълно автономни: въпроси не са позволени- Винаги посочвайте ясен формат на изхода в промпта